Атина

Атина е столицата и най-големия град в Гърция. Като един от най-старите градове в света, документираната му история е на около 3 400 години.

Акропола

Най-големият и най-красивият храм от Древна Атина, посветен основно на покровителката на града, богинята Атина, се извисява над центъра на съвременния град, върху свещената скала, известна като Акропола. Най-известните легенди за древна Атина, най-големите религиозни празненства, най-ранните светилища, както и няколко решаващи събития от историята на града са свързани с това свещено място. Паметниците на Акропола са в хармония с естественото си обкръжение. Тези уникални шедьоври на древната архитектура съчетават по един много новаторски начин различни порядки и стилове на Класическото изкуство и са оказвали влияние върху изкуството и културата векове наред. Акрополът от 5 пр. н. е. най-точно отразява блясъкът, мощта и богатството на Атина в нейния най-силен момент, Златния век на Перикъл.

Хълмът е бил населен още от неолитната ера (4000/3500-3000 г пр. н. е.), a до Ерехтейона са намирани керамични съдове от ранната и средна бронзова ера. Крепостната стана около него е построена през 13 в пр. н. е. и крепостта става резиденция на местния цар. Това ранно укрепление, известно като Циклопската стена е частично запазено сред ранните паметници и неговата история може да бъде проследена много точно. Акрополът получава статута си на светилище за пръв път през 8 век пр. н. е., когато в тази област започва почитането на Атина Полиас /на градовете/. Нейният храм бил разположен в североизточната страна на хълма.

Светилището процъфтява при Пизистрат, средата на 6 в пр. н. е. когато започва да се празнува Панатиная, най-голямото религиозно празненство, и когато са издигнати първите паметници на Акропола сред така наречения Стар храм, а също и храмът Хекатомпедон, предшественика на Партенона, посветени на богинята Атина. От този период са и храмът на Артемида Браурония и първата монументална арка. На това светилище са посветени множество артефакти като мраморни теламони и конници, а също и бронзови и теракотени статуи. Някои тях носят надписи, които показват огромното значение на Атина през Аркадската ера. След като атиняните победили персите при Маратон през 490 г пр. н. е., те започнали да строят много голям храм, така наречения Пра-Партенон. Този храм не бил завършен защото персите нападнали Атика през 480 г пр. н. е., плячкосали Акропола и запалили паметниците му. След като врагът се оттеглил, атиняните заровили оцелелите скулптури и оброци е естествени пукнатини на свещената скала, като по този начин образували изкуствените тераси. Акрополът също бил укрепен с две нови стени, стената на Темистокъл по северната страна и тази на Кимон, по южната. Няколко архитектурни елемента от разрушения храм са интегрирани в северната стена и могат да бъдат видени и днес от древна Агора и северната страна на града.

В средата на 5 в. пр. н. е., когато Акрополът става седалище на Атинската лига и Атина се превръща в най-големият културен центът за времето си, Перикъл започва един амбициозен строителен проект, който продължава през цялата втора половина на 5 в. пр. н. е. Атиняни и чужденци, свободни и поробени, работели по този проект, получавайки заплата от една драхма на ден. Най-важните сгради на Акропола днес – Партенонът, Пропилая, Ерехтейона и храмът на Атина Нике – са построени през този период, под надзора на най-големите архитекти, скулптори и художници за времето. Храмовете по северната срана на Акропола са били посветени главно на ранните атинянски божества и на боговете от Олимп, а южната част на Акропола била посветена на култа към Атина в нейните множество качества: като Полиас (пазителка на градовете), Партенос (девица), Палада, Промахос (богиня на войната), Ергана (богиня на занаятите) и Нике (Победителка). След края на Пелопонеската война през 404 г пр. н. е., и до 1 век пр. н.е. не са издигани други важни сгради в Акропола. През 27 г пр. н.е., малък храм, посветен на римския император Август и Рим бил издигнат на изток от Партенона. По римско време, въпреки, че други гръцки светилища били плячкосани и разрушени, Акрополът запазил престижа си и продължил са привлича даровете на благоверните. След нападението на Херулите през 3 век , била издигната нова крепостна стена с две порти от западната страна. Една от тях, така наречената порта на Бюле, наречена на френския археолог, който я е изследвал е запазена до днес.

През следващите векове паметниците на Акропола пострадали както от природни причини, така и от човешка намеса. След установяването на Християнството и особено след 6 век, храмовете били превръщани в християнски църкви. Партенонът бил посветен на Партенос Мария (Дева Мария), а по-късно бил преименуван на Панагия Атиниотиса (Девата от Атина) и служил като градска катедрала през 11 век. Ерехтейонът бил посветен на Сотирас (Спасителя), храмът на Атина Нике станал параклис, а Пропилая епископална резиденция. Акрополът се превърнал в крепостта на средновековния град. По време на Франкската окупация (1204 – 1456 г) Прополя станал резиденция на франкския владетел, а през Османския период (1456 – 1833 г) щабквартирата на турския гарнизон. Венецианците, начело с Морозини, обсадили Акропола през 1687 г, а на 26 Септември бомбардирали и разрушили Партенона, който по това време служел за склад на оръжие. Лорд Елджин причинил допълнителни разрушения през 1801 – 1802 г като разграбил скулптурните украси на Партенона, храма на Атина Нике и Ерехтейона. Акрополът бил върнат на гърците през 1822 г по време на гръцката война за независимост, а Одисеас Андрутос станал първия гръцки командир на гарнизон. След освобождението на Гърция, паметниците на Акропола минали под покровителството на новосъздадената Гръцка държава. През 1835 и 1837 г се провели ограничени разкопки, а през периода 1885 – 1890 г мястото систематично е било разкопавано под надзора на Панайотис Кавадис. В началото на 20 век, Н. Баланос оглавил първия голямо – мащабен реставрационен проект. През 1975 г е създаден Комитетът за консервация на паметниците на Акропола, имащ за цел планирането и извършването на мащабни работи по консервация и реставрация на Акропола. Проектът, започнат от Службата за реставрация на Акропола и Първия Ефорат за праисторически и класически антики, все още продължава.

Национална обсерватория

Националната обсерватория на Атина е построена на Хълма на Нимфите. Проектирана е от архитект Теофилус Хансен, а средствата са дарени от Георгио Синас. Обсерваторията е открита на 26 юни 1842 г, в деня на слънчевото затъмнение. Архитектът харесал проекта толкова много, че поставил надписа “Servare Intaminatum” – “Да остане недокоснато”. Храмът на Ая Марина (Света Марина) се намира северозападно от Обсерваторията, а останките на старата църква, посветена на същата светица, построена през Тъмните векове (8 – 9 век) са все още там. На едно панорамно място, близо до Обсерваторията са открити следи от светилище на Зевс. По-надолу по хълма е открито килистра или цолиастра (пързалка), по която атинянките, които не можели да износват деца са се спускали.

Маратон

Маратон е историческа област в Атика, която е идеално място за туристи. Те могат да посетят маратонската могилата и археологическия музей, който е посветен на атиняните, убит при известната битка за Маратон през 490 г пр. н. е. Те могат също така да посетят археологическата забележителност Рамнус, езерото Маратон и язовира Маратон, който се намира в красива зелена местност. Обиколка на областта Маратон е като пътешествие през вековете, тъй като тя съчетава историческите паметници с природната красота, а също и елементи, станали свидетели на дългата история на гръцката столица. Маратон е разположен в североизточната част на Атика, на 42 км от центъра на Атина. Пътят до там минава през овощни градини, лозя, маслинени горички и тучни планински склонове, които пленяват всички посетители. Пред очите на пътешественика се разкриват някои от скритите красоти на Атика. Областта може да се похвали с невероятни плажове, на които туристите могат да почиват, наслаждавайки се на слънцето и кристално чистата вода. Най-известният плаж е Шиниас, където по време на Олимпиадата през 2004 г беше разположен Центъра по гребане и кану. Друга незабравима обиколка е тази на изкуственото езеро Маратон, построено там, където се вливат потоците Харадрос и Варнавас. Проектът бил завършен много бързо (между 1925 и 1929 г). Язовирът Маратон също е доста впечатляващ със своята конструкция и красота, облицован с Пентелийски мрамор, което го прави уникален не само за Гърция. Както беше споменато по-горе, област Маратон е с историческо значение.

Тук се е провела известната битка при Маратон, както е описано в писанията на древния историк Херодот. Гърците се сражавали срещу персите и триумфирали благодарение на интелекта на генерал Милтиад. След победата, един войник на име Фидипид бил изпратен до Атина да занесе добрата вест. Той тичал през целия път и когато стигнал Атина, се строполил казвайки „Неникикамен” /”Победихме”/. Този войник се смята за първия бегач – маратонец. Маратонската Могила е издигната до бойното поле. Тя е паметник на 192 атиняни, загинали в битката. Докато сте в Маратон си заслужава да се посети археологическата забележителност Рамнус, която се намира наблизо. Археологическите находки предполагат, че областта е била населена през Неолита. Наречена е на „рамнус” вид храст, който расте там. През древността Рамнус е бил известен със своето пристанище и крепост. На това място се намират останките на два храма. Първият е големият храм на Немезида, богинята на възмездието, който бил най-важното светилище на тази богиня в цяла Гърция. Другият бил малък храм, посветен на Темида, богинята на справедливостта. И двата храма са построени през 5 в пр. н. е.. В областта има и останки на античен театър и крепост, както и множество погребални реликви. Освен на забележителностите, туристите могат да се наслаждават и на величествените гледки към залива Евия и зелените пространства.

Струва си да се посети и Археологическия музей на Маратон. Това е един малък музей, където са изложени находки от съседните области от различни исторически периоди. Най-важни от тях са неолитните находки от пещерата Пан в Ойнои, надгробните камъни и надписите на маратонските храмове.

Новия музей на Акропола

Паметниците на Акропола са отстоели на опустошенията на миналите векове, както в Древността така и през Средновековието. До 17 век, чуждестранните пътешественици, посещаващи паметниците отбелязват, че класическите сгради са били непокътнати. Това остава така до средата на същия век, когато Пропилаят бил взривен докато служел за склад за барут. Тридесет години по-късно, османските окупатори съборили съседния храм на Атина Нике за да използват материалите от него за подсилване на укрепленията на Акропола. Но най-трудната година за Акропола била 1687 г, когато много от архитектурните елементи на сградата били взривени и струпани на купчини около свещената скала на Акропола при бомбардировките на венецианската армия. През 19 век лорд Елджин сваля непокътнати архитектурни скулптури от фризовете, метопите и фронтоните на Партенона. През 1833 г турският гарнизон се оттегля от Акропола. Веднага след създаването на Гръцката държава започват дискусии за изграждането на музей на Акропола върху скалата на Акропола. През 1863 г е решено музеят да се построи на югоизток от Партенона и основите са положени на 30 Декември 1865 г. Височината на сградата на музея не трябвало да надминава височината стилобата на Партеона. Със своите едва 800 кв. м. разгъната площ, сградата се оказала, че е недостатъчна да побере находките от големите разкопки на Акропола, започнали през 1886 г. През 1888 г е обявен втори музей, така наречения Малък музей. Пред периода 1946 – 47 г вторият музей е разрушен, а първият е значително разширен. До 70-те години Музеят вече не може да се справя с големия брой посетители, които преминават през вратите му. Недостатъчното място често причинява проблеми и омаловажава естетическия резултат, който се цели с излагането на шедьоврите от свещената скала.

Необходимостта от нов Музей на Акропола за първи път е изказана от премиера Константинос Караманлис през Септември 1976 г. Той също така избрал и мястото, на което музеят бил построен десетилетия по-късно. Със своята проницателност, Константинос Караманлис определил необходимостта и набавил средствата за новия Музей, оборудван с всички технически съоръжения за консервация на безценните гръцки артефакти, в който скулптурите на Партенона били събрани отново. Два архитектурни конкурси били проведени пред 1976 г и през 1979 г, но без успех. През 1989 г, Мелина Меркури, чиито политики като министър на културата неизменно се свързват с претенциите към Британския музей да върнат мраморните произведения от Партенона, инициира международен архитектурен конкурс. Резултатите от конкурса били анулирани след като било разкрито голямо селище при разкопките Макрияни, принадлежащо към архаичното и ранно християнство. Сега откритието трябвало да бъде включено в Новия музей, който трябвало да бъде построен на това място. През 2000 г Организацията за изграждане на нов музей на Акропола обявила нова покана за участие в конкурс, извършен според директивите на Европейския съюз. Конкурсът бил успешен и първата награда за проект била връчена на Бернар Чуми и Михаил Фотиадис. Днес новия Музей на Акропола заема обща площ от 25 000 кв. м с изложбено пространство 14 000 кв. м., десет пъти повече от това на първоначалния музей на хълма Акропол. Новият музей предлага всички удобства на един международен музей от 21 век.

Гръцкия парламент

Историята на неокласическата сграда, където днес е разположен гръцкия Парламент е преплетена с историята на гръцката столица. Когато Атина била избрана за столица на новооснованата гръцка държава, на ъгъла на улиците „Амалиас” и „Василис Софиас” бил построен дворец крал Ото от Бавария. Изборът на местоположение и строителството на двореца били поверени на архитект Гартнер. Местоположението било стратегическо и подчертавало абсолютната власт на Краля. Неокласическата сграда, която била и дворец на краля била проектирана да бъде в хармония с архитектурното наследство на Атина. Това е една сграда с изчистени архитектурни линии и окраски. Нейната основна характеристика са дорийските колони, украсяващи входовете. Това е една масивна сграда, заемаща площ от 6 994 кв. м. с четири външни крила – всяко на три етажа, едно средно крило на два етажа и два двора – Меридианния двор и Северния двор – без да има излишни декоративни елементи. Дворецът се е състоял от приземен етаж, два други етажа и сутерен. Сградата е проектирана така, че да има достъп от всички страни, като всеки вход е имал различна цел. Етажите са били свързани с множество стълбища, разположени на всяко крило от сградата. Всеки етаж или крило обслужвал нуждите на различни функции на сградата. Складовете били в сутерена. Секретариатът и Дворцовият касиер били разположени на приземния етаж, където били и помощните помещения, параклисът на двореца, трезорът и кухните. На първия етаж били разположени приемните и покоите на кралските особи. Тези помещения били свързани последователно една с друга и били най-луксозните стаи в сградата. Покоите на наследниците, дворцовия сановник и дворцовия персонал били на втория етаж. Стенописите и картините, украсяващи стените и таваните на сградата са внушителни. Гръцкият парламент бил преместен в Стария дворец през 1935 г. От тогава той е бил обновяван многократно, така че да отговаря на съвременните нужди на Депутатите.

Гробницата на Незнайния войн е издигната като преден двор на Стария дворец през 1912 г. От тогава тя е център на националните чествания, както и една от най-известните забележителности на града. Това до голяма степен се дължи на Смяната на караула, която се извършва на всеки час с кратка церемония. По време на церемонията, елитните Президентски гвардейци, известни като Евзони или Цолиадес, представят оръжията си и забавляват тълпата със специфичната си маршировка. Хората, които се събират да наблюдават правят снимки на Евзоните, които са облечени в традиционни военни униформи, бяла фустанела (дреха подобна на пола) и цървули с помпони.

Национална художествена галерия

Националната художествена галерия / музеят „Александрос Суцос”, най-важната институция в Гърция, посветена на история на гръцкото и западно изкуство, функционира от 1976 г. В действителност, обаче, тя е основана още през 1900 г, когато е издадена съответната заповед и Джордж Яковидес /1900 – 1918 г) е назначен за уредник. От 1834 г – в контекстът на социалната структура на новосъздадената гръцка държава по западноевропейски модел – Законът за технологичните колекции полага основите за създаване на музей в Атина за картини и гравюри. Приоритет на Художествената галерия е да показва следвоенно гръцко изкуство. Първоначалното ядро, което вече е било събрано през първите години на новата държава, начело с губернатор Каподистриас, била обогатена с дарения, особено с произведения на изкуството от западна Европа, принадлежащи на богати гърци от диаспората. Към 117 произведения, които имал музеят през 1878 г били добавени голям брой картини, дарени от Александро Сутцос. Сред тях имало картини на Караваджо, Андреас Павис, Стефано Загароло, Николас Гицис, Никифорос Литрас и Константинос Воланакис.

Днес Националната галерия има колекция от 9 500 картини, скулптури и гравюри, а също и миниатюри и мебели. Освен важните дарения, които продължават, включително тези, направени от Джордж Авероф, Екатерини Родоканаки, Грегориос Мараслис, Антонис Бенакис, Теодорос Ралис, Никифорос Литрас, Франция (благодарение на семейство Мили), Янулис Хелапас, София Партени, Никос Чацикириакос – Гика и Янис Моралис, колекцията на галерията е била обогатена и по времето на Захариас Папантонио и Маринос Клигас, със закупуването на значителни произведения на изкуството. Сред тях са „Концерт на ангели” на Доменикос Теотокопулос (Ел Греко), „Разпятие” на Лоренцо Венециано, „Мадона” от представител на северно италианската школа от 16 век, рядка колекция от гравюри от 16 до 20 век. През 1977 г към Националната художествена галерия е добавена и великолепната колекция „Еврипидис Кутлидис”, и двете колекции, които се допълват представят цялостен поглед върху гръцкото изкуство от 19 век. Днес Галерията притежава специализирана библиотека за история на изкуството. Тя има и напълно оборудвано фотоателие, модерна работилница за консервация и реставрация, работилница за реставрация на дърво, работилница за консервация на хартия. На приземният етаж има галерия за скулптури от 19 и 20 век. Освен постоянните експозиции, в Галерията се провеждат и временни изложби и други мероприятия, свързани с изкуството.

Сунио

Нос Сунио се намира на най-южния край на Атика (65 км от Атина). Това е едно величествено място от изключителен археологически интерес, тъй като древният храм на бог Посейдон, едно от най-значимите светилища на Древна Гърция, е там. Пътят до Сунио минава по крайбрежен булевард на залива Сароник, който е много живописен тъй като минава през най-известните плажове на Атика. При пристигането си в Сунио, посетителите са запленени при вида на древния храм, който е построен на идеално местоположение. Той се извисява на хълм с височина 60 м над морската повърхност и напомня на изкуствена връзка, свързваща небето, земята и морето. На това място древните гърци са почитали бога на морето, Посейдон. Храмът е построен между 450 и 440 г пр. н. е. по време, което е влязло в историята като Златния век на Перикъл. Това е един великолепен храм с 34 дорийски колони. От днес са останали само 15. Храмът е изграден от мрамор от каменоломната в Агрилеза и няма вътрешна колонада. Както става ясно от находките около светилището, той е бил издигнат върху руините на предишен храм, също посветен на Посейдон. Смята се, че архитектът, който го е построил е направи и храма на Хефес в Тисио. За съжаление, обаче, неговото име остава загадка.

Според гръцката митология, нос Сунио е мястото, където Егей, царят на Атина се е самоубил, скачайки от скалата. Легендата разказва, че Егий очаквал с нетърпение да зърне завръщането на кораба на сина си Тезей. Тезей бил отишъл на Крит в двореца на цар Минос за да се изправи пред Минотавъра. С помощта на Ариадна той успял да победи звяра. На връщане, обаче, забравил да издигне белите платна, които да покажат че е победил. Когато Егей видял черните платна той решил, че Минотавърът е разкъсал сина му. Не можейки да понеса такава мъка, той скочил и се удавил, давайки името си на Егейско море. Сунио е известен в великолепния си залез. Общоприето е, че на това място туристите могат да се насладят на най-красивите залези в Атика. Впечатляващият пурпурен цвят на небето придава на храма прекрасен блясък, а морето приема оранжеви и лилави оттенъци, изглеждащо по-мистериозно от всякога.

Площад Синтагма

Площад „Синтагма” е един от двата централни площади на гръцката столица, другият е площад „Омония”.Синтагма, както гърците наричат зоната около площада, е сърцето на града. Там се намира гръцкия Парламент, а всички централни улици започват от тази точки (включително „Амалиас”, „Василис Софиас”, „Панепистимио, „Стадио”, „Ерму” и „Митрополеос”). Сред другите забележителности са Националната градина, къща Запейо и митрополитската катедрала на Атина. Площадът е и начална точка за местните и чужди туристи към останалите части на града. Той е обновяван многократно. Преди няколко години при строежа на метрото площадът е бил огромна строителна площадка. Веднага след като строителните работи приключили, обаче, площад „Синтагма” възвърнал стария си блясък.

Площад „Омония”

Площад „Омония” е втория по популярност площад в гръцката столица. Той прилича на миниатюра на Атина, съчетавайки причудливост, светско излъчване, приветливост, чар и купувачи. Разположен е на кръстовище между шест от основните пътни артерии на Атина и няколко по-малки. По тази причина той често е най-натовареното място в града. Разхождайки се по площад „Омония”, посетителите имат чувството, че участват в едно мултикултурна тържество. Хора от всяко кътче на земното кълбо се смесват и съществуват в хармония. Има улични търговци, продаващи стоки от родните си страни, забързани пешеходци, купувачи и туристи, които наблюдават всичко с интерес. Забързаният темп на градския живот тук е по-очевиден от всякъде другаде. Запазената марка на този исторически площад беше кръглата му форма. Въпреки, че се е променил значително през годините, той винаги е запазвал кръглата си форма. Освен това се намира в сърцето на града и винаги е бил пресечна точка на много малки и големи пътища. Но по време на обновяването му, точно преди Олимпиадата през 2004 г, управляващите власти го превърнаха от кръг в квадрат. Това промени живота на атиняните тъй като трафика бил значително изменен. Причината за тази промяна била от една страна естетическото развитие на зоната и подобряване начина на живот на гражданите, а от друга, намаляване на задръстванията.

Площад „Клатомонос”

Това е друг централен атински площад, разположен между „Синтагма” и „Омония”. Това е един просторен площад, представляващ особен архитектурен интерес, понеже е заобиколен от внушителни, исторически, неокласически сгради, каквато е къща „Вурос”, сградата на бившето Министерство на морето, а след това на Министерство на вътрешните работи. В средата на площада е разположена импресионистична бронзова статуя, символизираща Националното помирение. Струва си да се отбележи, че къща „Вурос”, построено през 1833 г, е служило за временен дворец на крал Ото между 1836 и 1842 г, днес е Градския музей на Атина. В него са събрани забележителни колекции от картини и гравюри, представящи съвременната история на гръцката столица от началото на 18 е до 20 в. Освен това там са изложени и мебели, принадлежащи на крал Ото.

Улица „Стадио”, една от основните в града и един от първите пътища, построени в Атина, минава по площад „Клатмонос”. Първоначално се е казвала улица „Фидио”, след това е била преименувана на „Акакион”. Сегашното й име се дължи на факта, че първоначалните планове са били тя да стига до стадион „Панатинайко”, но те не били изпълнени.

Площад „Коция” (Площад на Националната съпротива)

Площад „Коция” се намира пред кметството. Първоначално се е казвал „Народния площад”, а по-късно „Площад Луи”. Освен от доминиращата сграда на Кметството, площадът е заобиколен от други исторически паметници, които се смятат за архитектурни бижута на града. Къща „Мелас”, проектирана от известния архитект Ернест Шилер, се издига от южната страна. Забележителното при нея е внушителната фасада и двете издадени кули отстрани. Основната зала е покрита със стъклен покрив, а по страните има дорийски и йонийски колони. Тази великолепна сграда е била жилище на Василис Мелас, а днес там се намира Културния център на Националната банка. Част от портата на Ахриан от стената на Темистокъл е намерена и изложена на място, специално определено за това, в североизточната част на площада. Покрай площад „Коция” минава улица „Атинас”, която е доста натоварена търговска улица. По нея са разположение множество магазини, особено хранителни, между площадите „Омония” и „Монастираки”. На тази улица е разположен и централния пазар „Варвекиос” в сграда от уникален архитектурен интерес.

Площад „Монастираки”

Площад „Монастираки” е един от най-натоварените в града. Заобиколен е от някои от най-известните търговски улици в така наречения Стра град и е особено популярен. Този площад е сърцето на най-традиционния квартал на града. „Монастирики” прилича на град в града. Времето сякаш е спряло по тесните улички на този красив квартал, спомняйки си за доброто старо време. Въпреки, че тази зона следва съвременния темп на градския живот, тя е запазила стария си чар, предлагайки на туристите изобилие от преживявания. Историческият площад „Монастираки”, който наскоро бе обновен и възвърна поизгубения си чар, е разположен на входа на метростанцията. Покрай него минават някои от най-живописните улици на Атина. „Андриану”, „Пандросу”, „Ифесто”, „Св. Филип”, „Ермо” и много друго. По тези улици за туристите има голям избор от стоки. На площада се намира и джамията „Цистараки”. Сега там се намира Музея на традиционната керамика Друга забележителност е византийската църква „Пантанаса” от 10 век.

 

Площад „Ависиниас”

Площад „Ависиниас”, известен на старите поколения като битпазара, поради традиционните битпазари, които се провеждали всяка неделя, е една от най-натоварените част на града. Тук посетителите могат да намерят почти всичко: ново и втора употреба. Има антики, мебели, картини, домашни уреди, музикални инструменти, дрехи, обувки и всичко, което може да си представи човек. Въпреки, че на него вече не се провеждат битпазари, площад „Ависиниас” все още е синоним за това. Поради тази причина търговците почти винаги отстъпват пред пазарлъците на купувачите за по-ниски цени. Освен търговския поток, около площада има и традиционни кафенета и таверни, предлагащи превъзходни гръцки специалитети.

 

Площад „Ексарфея”

Площад „Ексарфелия” е главния площад на един от най-старите квартали на Атина. Той винаги е бил популярно място сред младите хора и представителите на изкуството. Това е една зона с уникално естетично отношение и чар, привличащо както атиняните, така и туристите. Около площада е много оживено, има много кафета, барове, театри и кина. През лятото, два открити киносалона привличат любителите на киното. През последните няколко години бяха направени серии от обновявания, които спомогнаха за развитието на тази част от града. Множеството неокласически, еклектични и модернистични сгради допълнително придават на „Ексарфея” уникален и привлекателен вид. Струва си да се разходиш по пешеходната алея на улица „Темистокъл”, която започва от площада и завършва при улица „Калидромио”, а също и по другите алеи („Валтецио”, „Метонис” и „Ересо”), които водят към тихи и причудливи квартали с традиционни таверни и кафенета, съживяващи образи от отминали епохи.

Площад „Колонаки”

Площад „Колонаки” е разположен в най-престижната част на град. Намира се в центъра на най-аристократичния квартал на града. Най-оживените търговски улици, като „Патриарх Йоаким”, „Цакалоф”, „Аняпостопулу”, „Канари”, „Скуфа” и „Милиони” са наблизо. В „Колонаки” могат да бъдат намерени едни от най-скъпите магазини, в това число магазини за висша мода, притежавани от известни гръцки дизайнери; луксозни ресторанти, кафета и барове. Да прекара няколко часа на най-популярните места в „Колонаки” докато си пие кафето или се наслаждава на ястие, е задължително за всеки атинянин, а също и за посетителите на гръцката столица. Трябва да отбележим, че името на квартала идва от древната колона (колонаки), намираща се в центъра на площада. До 80-те години на 19 век той е бил слабо населен. Но с времето се превръща в пренаселена зона, който поради разположението си в подножието на хълм Ликабетус, привлича много местни и туристи.

Технополис – Общинско начинание за защита и популяризиране на индустриалния археологически парк „Гази”

Технополис в град Атина, индустриален музей с несравним архитектурен дизайн, сред едни от най-интересните в света, е многофункционално културно съоръжение. Центърът е съдействал за развиването на историческия квартал на Атина и за създаването на нова забележителност в културната идентичност на Атина. Разположен е в бивша фабрика в местност, наречена Гази, простираща се на площ от 3 хектара до квартал Керамейкос, близо до Акропола. Фабриката постепенно бе трансформирана в образователен център и място за провеждане на различни мероприятия, където посетителите се разхождат на място, осеяно с образи, знание и емоции. Очарованието на една отминала ера, предадено чрез комини, огромни казани и пещи, предразполага фабриката да бъде превърната във фабрика, която да произвежда и да защитава изкуството. Етимологически думата „газ” произхожда от древно германски „галист”, след това „гайст” означава дух. Отваря врати през 1999 г и е посветен на паметта на незабравимия гръцки композитор Манос Хаджидакис. Като почит към гръцката поезия, осем от сградите в този обект са с имена на поети: Андреас Ембирикос (зала D1), Ангелос Сикелианос (D4), Янис Ритос (амфитеатър на Атинското общинско радио 9.84 FM), Костис Паламас (D10), Такис Папацонис (D6), Константин Кавафи (D7) и Костас Варналис (А8). Запазената й марка е модернистичната „Милениум сфера”, скулптура на Никос и Йоргос Папоцидис, която изобразява земното кълбо, обкръжено от маслинени клончета, символизиращи желанието и надеждата, че мирът и състраданието ще възтържествуват по цял свят. Адрес: 100 Pireos Street, 11854 Athens Tel: +30 210 3461589, +30 210 3467322 Fax: +30 210 3413228 Email: info@athens-technopolis.gr

Централен пазар „Варвакейос”

Централният пазар на Атина „Варвакейос” се намира близо до Кметството. Той заслужено се смята за най-оживеното място в града. Разположен е в правоъгълна сграда от 19 век, направена от стъкло и метал. Има закрит двор и е главния пазар в града за месо, риба и зеленчуци. На пазара „Варвакейос има общо 73 магазина, предлагащи всякакъв вид храна. Клиентите могат да намерят всичко, от месо и риба до зеленчуци, плодове, консервирани стоки, подправки, сирена, млечни продукти, препарати и домакински стоки. Още от ранни зори хората се струпват там за да купят най-пресните и най-добре произведените стоки. Цените на този пазар са мерило за цените на продуктите в цялата страна. Ето защо, не случайно всички допитвания и пазарни проучвания за цените, стоките и тарифите се провеждат именно тук. Особено по коледните и великденски празници ежедневните новини от пазар „Варвакейос”, както и решенията, взети от търговците и клиентите оформят крайните цени на стоките. Тук трафика никога не секва, хората идват и си отиват денонощно. Освен магазините, които не работят вечер, имам много малки традиционни ресторанти, предлагащи домашно приготвена храна, както и ястия от риба и месо, които работят през цялата нощ. Те са много популярни сред атиняните, особено, когато става въпрос за късна вечеря.

Национална градина и къща „Запейо”

Националната градина един спокоен зелен оазис в сърцето на Атина. Намира се зад сградата на Парламента и е създаден по същото време когато и тя. Идеята за градината е на кралица Амалия, която контролирала строежа. Тя внесла 15 000 дървета от Италия, които били засадени на площ от 16 хектара. Кралската градина, както била известна по това време, била място за срещи на тогавашната аристокрация. Кралицата често се разхождала в градината, възхищавайки се на собственото си постижение. Много придворни, министри, премиери и елита от миналия век се събира ли тук. Днес Националната градина остава малък, но значим оазис, даващ глътка свеж въздух на атиняни. Влизането в градината е безплатно. Дърветата на кралицата са станали огромни, по почвата на Атика. „Синтагма”, както атиняни наричат зоната, заобикаляща площада, е сърцето на града. Тук се намира Парламента на Гърция, а всички централни улици на града започват от тази точка включително „Амалиас”, „Василис Софиас”, „Панепистимио, „Стадио”, „Ерму” и „Митрополеос”.. Сред другите забележителности са Националната градина, къща Запейо и митрополитската катедрала на Атина. Площадът е и начална точка за местните и чужди туристи към останалите части на града. Той е обновяван многократно. Преди няколко години при строежа на метрото площадът е бил огромна строителна площадка. Веднага след като строителните работи приключили, обаче, площад „Синтагма” възвърнал стария си блясък.

Selected Services

bg, texts, your_cart_is_empty

Latest News

16 NOVEMBER

Study Links Breast Reduction To Reduced Back Disorders

According to new research presented at the American Society of Plastic Surgeons (ASPS) Plastic Surgery 2009 conference, Oct. 23-27, in Seattle, women who have breast reduction surgery may be at a d...

25 JUNE

Nose Job Recipients May Want To Consider Chin Augmentation As Well

In order to ensure an aesthetically-balanced face, surgeons performing rhinoplasty should also assess the patient's need for chin augmentation, according to new research presented at the 2009 Ameri...

Payment-icons