София

София има дълга история, която се връща хилядолетия назад. През вековете тя е била населявана от много нации, които са допринесли за богатата й история. В района са намерени множество неолитни селища, а наскоро беше разкрито халколитно селище в центъра на съвременна София. Тракийското племе Серди се заселило там през 7 век преди Христа от където идва и първото записано име на София, Сердика. Византийците я нирича ли Триадица, а славяните Средец. Градът е наречен София през 14 век на Базиликата „Св. София”. През 3 век римляните построили стени около Сердика, столицата на вътрешна Дакия и важна спирка по пътя от Нисус (Ниш, Сърбия) до Константинопол. Днес в София има много археологически обекти, които показват разнообразната история на града: замъка и кулите на Сердика, както и обществени сгради и улици на хиляди години. Голяма част от древния град Сердика се намира под важни съвременни сгради.

Древният градски съвет (bulefteris) е скрит под хотел Шератон, а голям брой базилики са скрити под Съдебната палата музей. Римските бани са под Софийските минерални бани, а едно римско жилище със сложни мозайки се намира под хотел Рила. След инвазията на Хуните през 441 год., града е бил построен наново от Византийската империя. Славяните от своя страна отдават на града огромно значение по времето на Първата Българска държава до 1018 год., когато Византия я завладява. В края на 12 век българите възраждат Средец и го превръщат в най-големия търговски център на Втората Българска държава. Турците завладяват Сердика през 1382 година, и я правят столица на Източна Румелия. Градът запада по време на феодалното въстание през 19 век, но след създаването на Третото българско царство през 1879 г, София отново става столица на България.

Образът на града е претърпял сериозни промени от ориенталските си корени до новата си европейка идентичност. Днес много улици, сгради, паркове, дори цели квартали запазват архитектурния стил от началото на 20 век. Между 1879 и 1939 г населението на София нараства от 20 000 до 300 000 души. Днес София е дом за над 1,250,000 души

Катедралата „Александър Невски”

Първото място, на което отиват туристите е храм – паметника „Александър Невски”. Катедралата е построена в чест на руския цар Александър Втория, „Цар освободител”, чиято армия освобождава България от турско робство и е наречена на свети Александър Невски, покровител на царя и неговото семейство. Първият камък в основата е поставен през 1882 г, но сградата е завършена едва през 1912 г. Руският архитект Померанцев построил храма в типичния нео – византийски стил, който бил много модерен през 19 век в Русия. Забележителни са сиенския и карарския мрамор при входа, бразилски оникс и алабастър по троновете на краля и патриарха, прозорците със стъклописи, иконите, богатите стенописи и грандиозните полилеи. На площадът, където е разположена катедралата има сергии със сувенири (лете и зима) и е популярно място за политически демонстрации.

Национален исторически музей

Разположен в бивш държавен дворец, прикрит с парк, от северната страна на околовръстния път на София, българският Национален исторически музей предлага едно незабравимо пътуване назад във времето, през поне осем хилядолетна история на човешката цивилизация на Балканския полуостров. Самата сграда е оригинална забележителност, служила за официална резиденция на комунистическите лидери до 1989 г. Ако някой, някога започне да издава списание, за бъдещи диктатори, мраморните зали и богато украсените тавани, които присъстват тук, биха били идеални за корицата. Обширно стълбище води до изложбените помещения, където неолитна зала във формата на кръг е приютила керамични съдове и фигури с богата украса. Сред изображенията на богинята Майката земя има пластика на пищно женско седалище отпреди 6 хиляди години преди новата ера, намерена в района на София. Следва тракийската зала: за съжаление много от най-известните тракийски съкровища на България в момента обикалят западните музеи и не се знае кога точно ще се върнат у дома. Все пак има достатъчно тракийски златни и сребърни съдове, фантастично украсени с митични животни, които да оправдаят посещението ви тук. Най-голямото разочарование е средновековната зала, в която са изложени основно копия на предмети, съхранявани на друго място, или снимки на разрушени крепости и църкви от цяла България. Това е по-скоро образователен тематичен парк от колкото сериозна музейна експозиция, но със сигурност възбужда апетита за допълнително пътуване из страната. На втория етаж е изложена страхотна експозиция на шарени народни носии и килими и забележителна колекция от постери, снимки и домашни предмети, които свидетелстват за социалната история на България през 20 век.

Археологическия музей

Разположена в реставрираната красива сграда на джамия от 15 век, тази атрактивна експозиция на тракийски, гръцки, римски и средновековни български артефакти, прави археологическия музей най-приятния за посещение в София. Внушителни късове от гръцки и римски зидарии са разположени из главната зала, а на втория етаж са много от сензационните тракийски съкровища, открити от българските археолози през последните години. Най-впечатляваща от всичко е погребалната маска от чисто злато на тракийски владетел от 4 век преди Христа, разкрита в централна България, град Шипка през лятото на 2004 г. Серия от православни църковни рисунки, изобразяващи живота и мъченичеството на Св. Георги е разположена в галерията на първия етаж, а изключителните средновековни български бижута, изложени в залата, изглеждат достатъчно съвременно за да вдъхновят днешните дизайнери. Двуезичните надписи на български и английски език са почти навсякъде, а колекцията като размер е достатъчна за да бъде възприета на едно пътуване.