Бачково

Бачковският манастир е основан от принц Григорий Бакуриани, армено – грузински държавник и военачалник на византийска служба през 1083 г. Той е основал семинария за младежи в манастира. Учебните дисциплини включвали преди всичко християнска религия, математика, история и музика. Една книга от 10 век, така наречения „Сборник Шатберди” (преписана в манастира Шатберди, Грузия) е бил учебник. Образованият човек по това време трябвало да знае теология, естествени науки, философия, история на света и история на Грузия. През 13 век кавказците изгубили своето владение над манастира, но въпреки това кавказките традиции били запазени до началото на 14 век.

Арменски ръкопис – евангелие от 10 век, принадлежащо на манастира, в момента се съхранява в Националната библиотека в София. По време на Второто българско царство, Бачковският манастир бил покровителстван от цар Иван – Александър, което е засвидетелствано от негов образ, в предверието на костницата. През 11 век в манастира е имало училище. Смята се, че основателят на Търновската книжовна школа и последен патриарх на средновековната българска православна църква, Патриарх Евтимий, е бил заточен от турците и умира в манастира в началото на 15 век. Въпреки, че манастирът оцелява след първата вълна на турското нашествие в българските земи, по-късно е разграбен и унищожен, но към края на 15 век е възстановен. Трапезарията, чиито стенописи от неизвестен майстор имат значителна художествена стойност, е била възстановена през 1601 г, а църквата „Св. Богородица”, запазена до днес, е била завършена през 1604 г